До:

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Г-ЖА ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

СТАНОВИЩЕ
На членовете на социална мрежа FERMER.BG

Относно: Предложение за изменение на закона за генетично модифицираните организми

Ние, фермерите от социалната мрежа FERMER.BG (около 6000 члена), преди приемане на поправките в Закона за генно модифицираните организми отново апелираме към институциите на Република България следното:

1. Предложените промени в закона пораждат недоверие, а не успокоение. Смятаме, че те са твърде либерални и въпреки бюрократичните пречки, не могат да защитят надеждно както биологичното, така и конвенционалното земеделие. Предложената схема за контрол на ГМО може да забави, но не и да предотврати регистрацията и разпространението им.

2. Изхождайки от фактите, смятаме съвместното съществуване на ГМО както с биоземеделието, така и с конвенционалното земеделие за невъзможно. Отстоянията са само формалност и не могат да предотвратят щетите. Реална е опасността и за биоразнообразието.

3. ГМО не могат да бъдат приоритет на българското земеделие поради натрупващите се факти за:
  • Прогресиращо замърсяване на почвата с пестициди, което не позволява нормален сеитбооборот с конвенционални земеделски култури. Количеството на използваните хербициди непрекъснато нараства. Започнем ли с ГМО не може да се върнем назад за дълъг период от време.
  • Емисията на неспецифични гени върху близкородствени растителни видове както културни, така и плевелни, застрашава съществуването на автентичните български сортове, плод на десетилетна селекция във водещи български институти. Променя се неблагоприятно устойчивостта на плевелите и вместо прогрес ще се предзизвика връщане към по-стари методи на земеделие. Тази опасност е налице независимо дали културите са предназначени за фураж или за биогорива.
  • Натрупани са достатъчно факти за вредата от ГМО, те се увеличават и само въпрос на време е цялата истина да бъде показана.
  • Отрицателните настроения към ГМО не само в българското общество, но и в световен мащаб нарастват, поради което реализацията на суровини и продукти с ГМО става несигурна. На всички международни изложения свързани с производство на хранителни стоки приоритет се дава на био храните, а не на тези с ГМО произход.
  • Разпространението на ГМО от корпорациите производителки се осъществява на базата на агресивен контрол, в който са включени и площи с вторични емисии на ГМ гени. Не желаем българският земеделец да става обект на агресия и изнудване.
  • Все повече земеделски страни развиват съвременно, конкурентноспособно земеделие и животновъдство не на базата на ГМО, а на биологично и екологично земеделие.
  • Развитието на земеделската наука позволява в биологичното и екологичното земеделие да навлязат евтини и рентабилни продукти и технологии, които го правят дори по-рентабилно от конвенционалното.
  • Производството на екологични храни и фуражи е в интерес на цялото общество и бъдещите поколения, а не на тесен кръг производители и търговци. Интереса и изискванията към тези храни нарастват в прогресия, докато този към храни с ГМО намалява също прогресивно.
  • Нарастващата съпротива срещу ГМО в средите на фермерите.
  • Уникалната възможност България да развие еко и био производство на храни и суровини, които може да заемат основно място в износа на страната и да имат значителен дял в нарастването на БВП. Това би дало съществено отражение и на качеството на туристическите услуги.

НАСТОЯВАМЕ:

1. Управлението на държавата с помощта на експертен съвет и участието на граждански и браншови организации, да определи приоритетите и развитието на селското стопанство.

2. Биологичното и екологично земеделие и животновъдство да влязат като основен приоритет в развитието на селското стопанство.

3. Да се използват всички законови възможности за реализиране на необходимостта: България – територия свободна от ГМО. Тази позиция да бъде активно отстоявана в ЕС.

4. Правата на земеделските производители отглеждащи конвенционални и биокултури , сортовото разнообразие и разнообразието на дивата природада, бъдат защитени като се направят промени в Закона за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. Емисията на неспецифични гени в околната среда следствие от човешката дейност и в частност от използване на ГМО да бъде определена като замърсяване. В чл.4, ал.1, т.3 да бъде включен текста:” неспецифични гени от ГМО”, за да се задейства принципа – „замърсителят плаща”.

5. Контрола върху разпространението на ГМО да се осъществява с участието на гражданските организации, като това бъде регламентирано в закона или в подзаконовите актове.

25 януари 2010 год.

Членове на социална мрежа FERMER.BG